Автор: Николас Винокур, Политико Следвайте Гласове в Телеграм Владимир Путин сигурно се

Автор: Николас Винокур, " Политико " Следвайте " Гласове " в Телеграм 

Владимир Путин несъмнено се любува на този миг.

Руският президент освен съумя да вгорчи Мюнхенската конференция по сигурността с новината за гибелта на главния си политически противник Алексей Навални ( " постепенно погубен " от своите надзиратели в Сибир, съгласно топ дипломата на Европейския съюз Жозеп Борел); той също по този начин означи своевременен триумф на бойното поле, когато през уикенда неговите войски най-сетне превзеха град Авдеевка в Източна Украйна след тактическо оттегляне на изтощените от неналичието на муниции украински войски, които защитаваха града от 2014 година насам.

Според един от участниците в Мюнхен настроението на срещата на западния хайлайф в региона на сигурността и дипломацията - нормално опция да се покаже единение и увереност сред извънредните коктейли - е било тъмно. " Има чувство за неотложност, само че не и за деяние ", сподели Ян Техау, шеф за Германия на мозъчния концерн Eurasia Group. " Това е доста необичайно положение на нещата. "

Всъщност две години след пълномащабното навлизане на Путин в Украйна обстановката в никакъв случай не е изглеждала по-опасна за Киев - и за неговите съседи по западната граница на Русия - от мрачните дни на февруари 2022 година, когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън предложи на украинския си сътрудник Володимир Зеленски еднопосочен билет за овакантяване на Украйна (отказа), а огромна част от света допусна (погрешно), че Русия ще завладее страната.

Следвайки заповедите на някогашния президент Доналд Тръмп, републиканците в Съединени американски щати блокират доставките на оръжие за Украйна, подлагайки войските й на " апетит за муниции " с незабавни, отрицателни последствия на бойното поле. Според наблюдаващи на бойното поле, откакто превзеха Бахмут и Авдеевка, съветските войски в този момент се пробват да употребяват преимуществото си в направленията Мариинка, Роботино и Кременная. Въпреки че се трансфораха в главните материални поддръжници на Украйна, европейските водачи не съумяват да запълнят празнината във военните доставки, оставена от Съединени американски щати, и с помощта на Франция упорстват за наредбите на " Купувай европейско " макар неналичието на индустриален потенциал и отхвърлят да пазарят снаряди отвън блока.

Междувременно Путин, който към момента е на власт, макар напъните за налагане на наказания на неговия режим, ускорява акцията си за заплашване на Запада. В изявлението си с някогашния водещ на " Фокс нюз " Тъкър Карлсън съветският водач загатна Полша повече от десетина пъти, поставяйки членката на НАТО в границите на визията си за Велика Русия, а неговият вицепремиер стартира да насочва заплашителни думи към норвежкото управление на остров Шпицберген, който се намира в Северния ледовит океан.

Със задълбочаващо се възприятие на отчаяние и примирие водачите на страните, които са най-изложени на съветския фланг, се приготвят за сюжети, които единствено преди 25 месеца в Берлин и Вашингтон щяха да бъдат осмени като трескави фантазии на изпитващите носталгия по Студената война. Висш шведски чиновник по защитата сподели на сънародниците си през януари да се " приготвят душевен " за война, а министрите на защитата на Дания и Естония предизвестиха по-рано този месец, че Русия евентуално ще стартира да тества уговорката на НАТО по член 5 за групова сигурност през идващите пет години - т.е. ще нападна най-мощния боен съюз в света единствено с цел да " разбере ".

Това е параболично втурване надолу от изблика на " можене ", който донесе оръжия, наказания и немската Zeitenwende (епохална промяна) през първите месеци на войната. Служител на НАТО съобщи пред " Политико ", че преобладаващото мнение в алианса е, че Украйна " не е на път да се срине " и че " мрачното въодушевление е пресилено ". Някои наблюдаващи на бойното поле не са толкоз сигурни. " Това, което чуваме от фронта, е все по-тревожно ", съобщи през януари почитан европейски държавен чиновник. " Рискът от пробив [от страна на руснаците] е действителен. Ние не го одобряваме задоволително съществено. "

Може би е прекомерно рано да се каже, че Западът ще загуби войната в Украйна - само че става все по-ясно, че може да я загуби. Докато Киев и неговите съдружници обмислят ужасяващото меню от благоприятни условия за идната година - в това число нахлуване на всички фронтове от страна на съдружниците на Русия, Иран и Китай, за предизвикателство на Трета международна война - си коства да спрем за миг и да се запитаме: Как стигнахме дотук? Как Западът, със своите самолетоносачи и общ Брутният вътрешен продукт от близо 60 трилиона евро (колкото Китай, Иран и Русия взети заедно), отстъпи самодейността на една свиваща се постсъветска страна с Брутният вътрешен продукт на Испания и се оказа в отбранителна позиция, която трепери при идващото нахлуване от страна на Путин? И в случай че отблъскването на нашествието на Путин в Украйна не е същинската цел на Запада - каква е тя?

Възпиране лека-полека

Според дипломати, чиновници в региона на сигурността и специалисти от двете страни на Атлантическия океан, отговорът на първия въпрос се крие частично във обстоятелството, че отговорът на Запада към Русия е подбуден, най-малко частично, от страха от нуклеарна борба, а не от самодейна тактика за подкрепяне на Украйна да отблъсне своите нашественици.

" Всичко стартира при започване на войната, когато [германският канцлер Олаф] Шолц и администрацията на [президента на Съединени американски щати Джо] Байдън се споразумяха за този еволюционен метод към въоръжаването на Украйна и санкционирането на Русия ", сподели един от висшите дипломати на Европейски Съюз при изискване за анонимност. " Някои държавни управления твърдяха: " Трябва да използваме цялата мощ на нашия възпиращ потенциал против Русия. Но аргументът, който чухме в отговор, беше: " Не, не желаеме да го вършим ".

" В администрацията на Байдън и в обкръжението на Шолц имаше боязън от опцията за нуклеарна борба ", продължава дипломатът. " Този боязън беше доста мощен първоначално. Той оформи реакцията на света. "

Според Техау и Едуард Хънтър Кристи, старши теоретичен помощник във Финландския институт по интернационалните връзки, вероятността съветският водач да е дефинирал някаква нуклеарна опасност непосредствено към Байдън и Шолц още при започване на спора, с което да ги е изплашил, е огромна. " Знаем, че Путин е споделил на [бившия английски министър-председател] Борис Джонсън, че може да удари страната му в границите на пет минути ", споделя Хънтър Кристи. " Ако е направил това с Джонсън, изцяло допустимо е да е направил същото и с Байдън ". Техау прибавя: " Имаше сносно осведомени спекулации за директна [ядрена] опасност към Шолц, предупреждаваща го, че подобен удар може да се случи. "

Публичните полемики за съветски нуклеарен удар затихнаха след първите няколко месеца на войната, сменени от общоприетата мъдрост, че Путин би спечелил малко от удар с първа приложимост. Но има доказателства, които сочат, че страхът надалеч не е изнемощял като основание за Байдън, Шолц и техните помощници, а в действителност е оформил всеки аспект от метода им към Украйна, изключително във връзка с доставките на оръжейни системи.

" Тук има явна причинност ", споделя Хънтър Кристи. " Видяхме го при танковете. Видяхме го и при самолетите. Видяхме го с ангажиментите за това по какъв начин може да се употребява HIMARS [ракетна артилерийска система]. Налице е натрапчиво внимание към детайлите, към ангажиментите за това по какъв начин могат да се употребяват тези оръжия, макар че някои от съображенията са военно неуместни. Това, което прикрива тази вманиаченост, е страхът от предизвикателство на някакъв нарастващ отговор. Това е разбираемо - никой не желае нуклеарна война - само че това е точно по този начин. "

Пример за това: почналия в края на 2022 година спор за заплахата от изпращане на танкове западно произвеждане, а точно немския " Леопард II " и американския танк " Ейбрамс ", в Украйна. През октомври същата година Волфганг Шмидт, един от най-близките съветници на Шолц и негов сподвижник още от времето, когато е бил кмет на Хамбург, излезе със слисващ набор от аргументи да не се изпращат танковете, в това число че а) Украйна не би могла да ги поддържа и б) че Железният кръст, нарисуван върху тях, по някакъв метод ще бъде употребен, с цел да се внуши, че Германия се е присъединила във войната, или нещо сходно.

Както се оказа, Берлин или Киев откриха съществуването на боята, страховете бяха преодолени и танковете бяха доставени. Но беше открит модел, при който Западът трудно разисква разумността на изпращането на оръжейна система в продължение на месеци, до момента в който някакъв спусък не избута Шолц и Байдън оттатък границата.

Повече от година по-късно Берлин и Вашингтон не престават да следват същия справочник, единствено че в този момент дебатът е концентриран върху ракетите с отдалечен обхват, които биха помогнали на Украйна да прекъсне съветските линии за доставки, а точно създадените в Съединени американски щати ракети ATACMS и немските крилати ракети Taurus, както и върху опцията за потребление на замразените активи на Русия - към 300 милиарда евро се държат в западни страни - в помощ на Украйна. До гибелта на Навални по време на разходка в сибирския му затвор Шолц отхвърляше изпращане на ракети Taurus, които съгласно немски публични лица стрелят прекомерно надалеч и прекомерно тъкмо и заради това покачват риска от директни офанзиви на съветска територия, което от своя страна може да провокира ответни дейности от страна на Москва против Германия.

Преждевременната гибел на Навални - той беше на 47 години и изглеждаше здрав - наподобява е трансформирала сметките. Медиите в Германия и Съединени американски щати в този момент оповестяват, че Байдън и Шолц се готвят да предадат на Украйна ракетите Taurus и АТАСМС. Подобни диспути се водят и във връзка с потреблението на замразени съветски активи в помощ на Украйна - сега те се бавят заради опълчването на Германия и Белгия, наред с други страни от Европейски Съюз - и във връзка с закупуването на муниции за Украйна от страни отвън блока, на което се опълчват Франция, Гърция и Кипър.

Във всеки случай се излагат комплицирани причини, с цел да се потвърди заплахата, сложността или невъзможността на даден вид, с цел да бъдат отхвърлени и забравени, когато нова провокация от страна на Русия " оправдае " спомагателната стъпка. " Това е моделът от първия ден. Това е " не ", след това " не, само че " и по-късно " да ", когато натискът стане прекомерно огромен. Не се е трансформирало доста ", споделя втори посланик от Европейски Съюз.

" Някои хора живеят с илюзията, че лимитираната поддръжка за Украйна е задоволителна, с цел да държи Русия на разстояние и че обстановката не съставлява действителна заплаха за Европейски Съюз. Но аз мисля, че това е безусловно неправилно. Самата война, както като филантропична злополука, по този начин и като проблем на сигурността, е извънредно проблематична за Европейски Съюз ", споделя еврокомисарят от Литва Виржиниус Синкевичус.

Не изключително динамичен дует

Освен страха, дипломатите и специалистите показаха динамичността сред Шолц и Байдън като движеща мощ зад преобладаващата тактика на Запада за ръководство на ескалацията, а не за фокусиране върху стратегическите резултати, в връзките с Украйна. Въпреки разликата във възрастта от 16 години, и двамата мъже са достигнали политическа зрялост по време на Студената война и нейните необятно публикувани страхове от нуклеарен армагедон. И двамата са надълбоко привързани към ръководения от Съединени американски щати интернационален ред и отбраната на Европа от страна на НАТО. И двамата са левичари, които инстинктивно се отнасят с съмнение към въоръжената интервенция, а от позиция на темперамента са склонни да заобикалят риска и не се усещат удобно от геополитическите игри, настояват специалисти и дипломати.

" Знаем, че Байдън постоянно е бил идеологически съперник на концепцията за намеса и война - вижте безредното му евакуиране от Афганистан. В този случай той прави всичко допустимо, с цел да не се стигне до борба с Русия. Америка в миналото беше мощна в стратегическата двоякост. Но Байдън направи всичко допустимо да телеграфира авансово ходовете си по време на целия този спор. В този смисъл той е намерил общо с канцлера Шолц, който също е внимателен по природа ", споделя първият посланик.

Бивш крайноляв деятел, който на млади години е пътувал до Москва и се е издигнал в редиците на Германската социалдемократическа партия, известна с историческите си благосклонности към Русия, Шолц не е естествено конфигуриран да бъде ястреб по отношение на Русия. " Той измина голям път, само че никой не знае доколко това завещание [на почит към Русия] към момента е с него. "

Експертите акцентират и основната роля на съветниците, а точно съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан и съветниците на Шолц - Шмидт и Йенс Пльотнер, консултант по външната политика, при образуването на метода на техните шефове. Дипломатите и специалистите разказват Съливан като " високоинтелигентен ", " без изчерпателен опит в региона на националната сигурност ", " в последна сметка насочен към кариерата " и " с малко незадоволителна прочувствена просветеност ". Шмидт получава оценка " неразлъчен от Шолц ", " доста внимателен ", " по принцип ужасяващ от Русия ", " не толкоз огромен специалист по външна политика, колкото си мисли ". Пльотнер на собствен ред е разказан като " супер непосредствен поддръжник ", " другарски надъхан към Русия ", " неубеден в описа, че нападението над Украйна е нахлуване над всички нас ".

" Заедно тези двамата [Съливан и Шмидт] конструираха концепцията, че Русия в последна сметка ще бъде приземена и обезкуражена. Това може и да избегна нуклеарната война, само че ни вкара в клопката сред два неоптимални изхода: по-голяма война с Русия или раздробяване на Украйна, което би било потрес, оскърбление и проява на слабостта на Запада ", споделя Хънтър Кристи.

Ролята на другите водачи за образуването на западната политика не е за подценяване. Украинските източници са склонни да дефинират Обединеното кралство, както при някогашния министър председател Борис Джонсън, по този начин и при сегашния министър председател Риши Сунак, като правилен съдружник, който е оказал помощ да се преодолее сдържаността на Запада във връзка с доставката на избрани оръжия. Те приписват на изпълняващия длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте заслугата за нарушаването на табуто върху доставката на западни самолети, защото сега Нидерландия се приготвя да достави 24 изтребителя F-16 на Украйна по-късно тази година. Скандинавските, балтийските, централно- и източноевропейските страни, по-специално Полша, печелят високи оценки от украинските публични лица за дълбочината на уговорката си за успеха на Украйна - образец за това е неотдавнашното решение на Дания да изпрати цялата си артилерия в Киев.

Френският президент Еманюел Макрон, който неотдавна подписа съглашение за защита с Украйна, получава по-смесени оценки. Макар да е окуражителен за това, че се е отказал от настояването си за разговор с Путин и е изпратил ракети с огромен обхват SCALP, настоящето му гледище за " пазаруване на европейско " му печели обвинявания, че води " цинична " политика, която е по-скоро ориентирана към възобновяване на европейската отбранителна промишленост, в сравнение с към подкрепяне на Украйна на бойното поле.

И въпреки всичко в най-общ смисъл интервюираните се съгласиха, че Шолц, Байдън и техните помощници са тези, които дефинират общото движение. Тяхната нерешителност и боязън от нуклеарна ескалация дефинираха западната тактика, ориентирана най-вече към отбранителни ограничения, ръководство на ескалацията и отбягване на нуклеарна борба, като триумфът на Украйна на бойното поле против Русия беше второстепенно основание. Само че не всички са съгласни, че това е " тактика ".

" Няма никаква тактика. Нещата просто се случват. По-късно е елементарно да се каже, че е имало тактика, че всичко това е било част от проект. Но това в никакъв случай не е било по този начин ", споделя трети европейски посланик. Четвърти посланик се съгласи с това. " Има лозунги - " Колкото е належащо ", " Русия не може да победи " и други сходни. Но какво в действителност значи всичко това? Това са неща, които хората споделят. Важното е какво вършат те. "

" Дългосрочно "

След като през първите месеци на 2023 година западните водачи пропиляха опцията да снабдят украинските сили с въздушна мощност - основен фактор за неуспеха на неведнъж рекламираната контраатака - в този момент те виждат, че ръцете им са все по-обвързани от политиката: Президентските избори в Съединени американски щати и Доналд Тръмп, от една страна. Изборите за Европейски парламент и възходът на десните сили, водени от унгарския министър-председател Виктор Орбан, от друга. Критиците предизвестяват, че опцията Западът да помогне на Украйна да обърне хода на събитията, в случай че към този момент не е затворена, то се затваря.

Антиукраинската група MAGA (Make America Great Again), ръководена от Тръмп, с ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Майк Джонсън като основен камшик и републиканския сенатор Дж.Д.Ванс като основен дипломат (който не откри време да се срещне със Зеленски, до момента в който беше в Мюнхен), наподобява, че скоро няма да даде зелена светлина на идващия пакет за финансиране на Украйна. Очаква се десните сили в Европа - от партията " Национален съюз " на Марин Льо Пен във Франция през италианския Матео Салвини до холандския популист Герт Вилдерс и унгарския Орбан - да засилят въздействието си след изборите през юни, като допустима жертва са спомагателни наказания и пакети за помощ за Украйна.

И въпреки всичко към момента има време и кошницата с благоприятни условия надалеч не е празна. Както сочат отчетите за ATACMS и Taurus, западните водачи към момента са в положение да доставят на Украйна оръжия, които да трансформират разпоредбите на играта, в случай че тласъкът е задоволително мощен (в този случай публични лица настояват, че доставките могат да бъдат оправдани с изпращането на Путин на " сигнал за Навални " след гибелта на опозиционния лидер). Но доставките не са дефинитивна договорка, а други благоприятни условия - в това число конфискация на съветски активи, облагане с налози на западните компании, които не престават да работят в Русия, или усилване на глобите против режима на Путин - остават на масата, забележими за всички, само че неизползвани. Дори и след убийството на Навални не се стигна до " момента на Марио Драги ", който да алармира за решимостта да се направи " каквото е належащо ", с цел да се помогне на Украйна да победи, прибавя Техау.

" Виждаме, че глобите, за които се споразумяхме - [на 21 февруари] приехме следващия кръг - не са задоволителни. Затова би трябвало да поправяме метода си в международен мащаб ", споделя още Синкевичюс.

Сдържаността подсказва, че зад смелите изявления за подкрепяне на Украйна " колкото е належащо ", различен неизречен дневен ред може би диктува дейностите на Запада. Когато бяха помолени да опишат оптималния излаз за Украйна през идната година, няколко европейски дипломати заговориха за " стабилизиране " на спора. Запитани какво би означавало това, дипломатите обявиха, че това би означавало да се подтикне Киев към започване на договаряния с Путин за заледяване на спора и опазване на актуалните териториални придобивки в подмяна на западни " гаранции за сигурност " (като тези, подписани неотдавна с Франция, Нидерландия и Обединеното кралство) и път към участие в Европейски Съюз.

Изпълняващият длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте, който е считан за евентуален претендент за идващ общоприет секретар на НАТО, загатна за тази визия " ден по-късно " по време на изявление на Мюнхенската конференция по сигурността. Макар да съобщи, че единствено Киев може да стартира мирни договаряния с Москва, той добави: " Но когато това се случи, ще би трябвало да седнем и със Съединени американски щати, в границите на НАТО [и] групово с руснаците, с цел да приказваме за бъдещите договорености за сигурност сред нас и руснаците. "

Дипломатите признават, че сходни договаряния са се проваляли в предишното и могат да завоюват на Путин време, с цел да се приготви за идната си атака. Но алтернативата - внезапно увеличение на западната финансова и военна помощ през 2024 година, което би разрешило на Украйна да нанесе съдбоносен удар против съветския завоевател - се посреща с още по-голям песимизъм в европейските посолства.

Друг, неизречен аспект на западния метод е, че някои фракции се надяват скоро след хипотетичното заледяване на войната да се върнат към нормалните си връзки с Русия. Това може да изясни дълбоката въздържаност, точно в Германия, да се конфискуват замразените съветски активи и да се изправи пред риска Москва да отвърне на удара, като си върне активи на стойност стотици милиарди евро, които към момента се държат от европейски компании в Русия. Това съответствува и с репортаж в немския вестник " Велт ", в който се твърди, че Шолц се е противопоставил на назначението на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за идващ общоприет секретар на НАТО, защото тя е " прекомерно сериозна към Москва, което може да се трансформира в минус в дълготраен проект ".

В речта си на Мюнхенската конференция Шолц загатна по какъв начин Западът безшумно преформулира военните си цели в Украйна. Вместо да каже " Украйна ще победи " или " Русия би трябвало да се изтегли от Украйна ", немският канцлер съобщи, че не би трябвало да се разрешава на Путин да диктува изискванията на мира в Украйна. " Няма да има диктуван мир. Украйна няма да одобри това, както и ние ", цитира Ройтерс думите на Шолц.

" Това сигурно е по-меко от " Украйна не може да загуби. И всъщност [това] значи да се циментира статуквото ", счита Текау.

Западът не се е отказал от Украйна. Но преобладаващият му фокус върху ръководството на риска разкрива желанието за очистване на спора и подписване на договорка с Путин, по опция по-скоро рано, в сравнение с късно. Въпросът, който витае над спора, е дали този метод ще предотврати злополуката - или ще докара до нещо по-лошо.

Източник и превод: dnes.dir.bg